Център за обучение на кучета К-9

Dr.John-храна за кучета

Белгийска овчарка

Кане Корсо

Лабрадор-ретривър

Немската овчарка

Пит-Бул териер

Ротвайлер

Южноафрикански мастиф

синоними: Boerboel, South African Boerboel
произход – Южна Африка
размери
ръст не по-малко от 66 см не по-малко от 61 см
История Историята на този южноафрикански мастиф започва много отдавна. Когато през 1652 г. Ян ван Риебеек пристига в Капщат със семейството си, той води със себе си и своето куче, един средновековен буленбайсер (немския аналог на булдога), който да го защитава в тази дива и непозната страна. Пристигащите след Риебеек заселници от различни краища на Европа също водят големи молосови кучета за защита. От тези животни и техните кръстоски води началото си съвременният бурбул. В продължение на векове той е бил отглеждан, за да пази стопанина си и неговото семейство, и нищо не е в състояние да му попречи да изпълни задълженията си.


Общ вид Голямо и силно куче с мощни мускули. Движенията му трябва да бъдат пъргави и тялото му трябва да бъде по-тежко и голямо, отколкото при боксера, и по-ниско в сравнение с немския дог. Типичният бурбул е атлетичен и изглежда като старотипния мастиф. Главата е голяма, здрава и широка между ушите. Ушите са средно големи и клепнали. Очите са светлокафяви, жълто-кафяви и тъмнокафяви. Горната челюст е силна и широка, като съвсем леко се стеснява към носа. Долната има същата характеристика. Устните са месести, като горната покрива долната, но не бива да бъде прекалено увиснала, нито прекалено прибрана. Носната гъба е винаги черна. Горната линия на муцуната е дълга 8-10 см и винаги права. Шията е пропорционална на тялото, плътна и здрава, добре замускулена, покрита със свободна кожа. Горната линия на шията трябва да бъде права. Гърбът е здрав, широк и прав. Гърдите са широки и здрави. Крайниците са здрави и прави. Опашката обикновено се купира късо. Козината е къса и гладка. Оцветяването е тигрово, жълто-кафяво, сиво, червено-кафяво, кафяво, с бели петна и/или черна маска на муцуната. Селекционерите се опитват да получат монохромно оцветени кучета без или с много малко бяло.

Център за обучение на кучета К-9

Холандците са първите европейски колонизатори на Южна Африка. През 1652 г. те основават селище на нос Добра Надежда. Заедно с тях на брега слезли и техните кучета – молоси, чието развъждане и култивиране е започнало в Холандия през 14-ти век. В родината си тези кучета охранявали замъците и имотите, а в Африка – становете и фермите на преселниците. Постепенното, разширявайки територията на Капската колония, холандските колонисти – бурите, изтласквали местното население – бушмените и хотенотите на север. В тази дейност им помагали техните свирепи кучета. Бурите заграбили животните на местните племена, създали свои ферми и използвали труда на поробените хотеноти. Кучетата станали надзиратели. Но при цялата трудност на съществуването си, кучетата спечелили. По времето, когато в Европа от молосите започнали да развъждат различни породи мастифи и ловджийски кучета, кучетата в Южна Африка запазили първоначалния си вид. Тези кучета ги наричали „бурбули” – на езика на преселниците-бури африкаанс означава мощно и силно куче от местна порода.

Dr.John-храна за кучета


Южноафриканските бурбули били прекрасни кучета за охрана и преследване. Бурите проникнали дълбоко в континента, където строили фермите си. Тия ферми били отдалечени една от друга, в трудно проходима местност и заобиколени от диви животни и войнствени племена. Кучетата във фермите били изолирани от други породи. За развъждането на бурбулите бурите не обръщали голямо внимание. Във възпроизводството участвали само най-силните, слабите не издържали на постоянните схватки с хищниците. Това бил истински естествен отбор. Така се образувала порода, отличаваща се с превъзходни способности за охрана и преследване.

Хотел за кучета К-9

CHAMP храна за професионалисти

Южноафриканският бурбул бил използван и за лов на хищници. Двойка кучета откривала хищника в храсталаците, отвличала му вниманието и така стопанинът се приближавал и поразявал хищника. Често ловецът идвал точно на края. Ако противниците били леопард или хиена, то двойката бурбули сама се справяла с тях. Срещат се бурбули, които могат да надвият леопарда и поединично. Но в днешно време способностите на бурбула се проявяват, когато му поверят охраната на дома, имението или автомобила. Тези кучета имат силно развито чувство за собствена територия, което ги прави неподкупни стражи. Даже кученцата от малки са нащрек и се отнасят недоверчиво към непознати, а шестмесечно кученце може да защити своята територия. Натрапникът ще получи достоен отпор – на тази възраст кученцата може да достигнат 50-60 кг.

Съвременният южноафрикански бурбул е куче с големи размери, истински молос, притежаващ мощен скелет и прекрасна мускулатура. При това у бурбула отсъстват характерните за мастифообразните породи рохкавост, тромавост и флегматичност. Ръстът в холката при мъжките е не по-малко от 70 см, а при женските – 65 см. Минималното тегло при мъжките е 70 кг, а при женските – 55 кг. Въпреки големите си размери, тези кучета са въплъщение на хармоничност, компактност и енергичност. Суровият му характер не пречи да се отнася нежно и трепетно към децата. По време на първите заселници децата им често са оставали сами във фермите с кучетата. При това е било необходимо кучетата безпрекословно да се подчиняват на децата. Понякога, когато са отсъствали родителите, на децата са им свършвали провизиите и тогава децата са изпращали кучетата на лов. Уловеният дивеч кучетата неизменно доставяли вкъщи. В същото време бурбулите не забравяли първостепенната си задача – охраната.

Южноафриканският бурбул не е куче само на един човек, това е куче на цялото семейство. Разбира се, ще си избере един за водач на глутницата, но ще изпълнява командите на всеки член на семейството, бил той дете или възрастен. При правилно възпитание и дресировка от бурбула става прекрасно куче – компаньон, бдителен страж и забавачка на вашите деца.

Първите внесени кученца в Русия били едно мъжко на месец и половина и две женски на по три месеца. Мъжкото тежало 19 кг, а женските – всяко по 34 кг! Те се приспособили много добре. Козината им такава дължина, че с нея не им било топло през лятото и студено през зимата.

Южноафриканският бурбул притежава прекрасно здраве и отличен имунитет, изработен през годините в борбата за оцеляване. Даже змийската отрова понасят много по-лесно, отколкото другите животни. Великолепното приспособяване към всякакви климатични условия им позволява да се чувстват много добре в апартамент или в къща. Но най-главното е, че стопанинът на бурбула може да разчита на него във всяка една ситуация.

Статии в Брой 146

Южноафрикански мастиф Родезийски риджбек Тибетски мастиф История на ротвайлера CHAMP храна за професионалисти

Средноазиатска овчарка

Бойни породи кучета

Академия за кучета К-9

Хотел за кучета К-9

GlobalringSport

Пейнтбол-Благоевград

Магазин

CHAMP храна за професионалисти