Център за обучение на кучета К-9

Нутрам-най-добрата храна

Dr.John-храна за кучета

Белгийска овчарка

Зооборса Веган-онлайн магазин

Кане Корсо

Лабрадор-ретривър

Немската овчарка

Акита Ину

Акита ину (на японски: 秋田犬) или само Акита е японска порода кучета. „Акита“ е породата, а „ину“ означава „куче“ на японски.

Името на породата идва от префектура Акита, от където произхождат тези кучета. В Япония тази порода е едно от националните японски съкровища. Акитата е символ на предаността, незабравата и приятелството. Според японците подарена статуетка или кукла на акита носи много здраве и щастие.

Акита ину се появява в  в северната част на остров Хоншу. Счита се за една от най-древните породи на света,за което свидетелстват археологически находки на древни шпицообразни кучета, датирани от втори век пр.н.ера. Запазени са и древни рисунки, изобразяващи кучета, подобни на съвременната Акита.

За най-верояни предци на породата се считат кучетата Матаги Ину, срещащи се в района на планината Одате през 8 век и използвани за лов на мечки и глигани. Акита във съвременния си вариант се появява едва през периода Едо, когато са забранени ловните забави и се появява необходимостта от кучета-пазачи.

През 18век Акита навлиза в средите на японската аристокрация. Това се случва заради закона на върховния главнокомандващ генерал Цунайшони, който повелява строго наказание за убийство или даже удряне на Акита. Кучетата стават символ на щастие и процъфтяване за семейството, което съответства с релоигиозните обичаи на времето.

По време на Реставрация Мейджи (1868-1912) на мода идват кучешките боеве и Акита се кръстосва със Шикоку, бойна порода кучета, което води до появата на кучетата Тоса. Същевременно към кръстоските се добавят и европейски кучета , които все по-интензивно се внасят в Япония. Новата Акита се различава от предшествениците по силното телосложение и наклонените уши.

След това положението на кучетата в Япония се влошава. В началото се въвежда данък върху притежаването на кучета, което значително намалява раждаемостта, а след това се разразява епидемия от бяс, която се превръща в истинска катастрофа, като се има предвид, че Япония е островна държава. Породата става застрашена от изчезване и японското правителство предприема бързи мерки, които помагат Акита да съществува и до днес. През 1931 г. със специален закон породата попада под държавна закрила, а следващата година е създадено общество за защита на японските кучета. Акита става и един от символите на японското самосъзнание и национална гордост. Кучето Хачико, което десет години след смъртта на стопанина си го чака на спирката, където някога е пристигал, става известен символ на вярност.

В годините на Втората световна война породата отново преживява криза, като през 1946 г. са оцелели едва няколко представителя на породата. В следвоенните години, по време на Окупацията на япония американските войски харесват породата и я внасят в САЩ, което води до появата на Американска акита, която става много популярна в Америка заради естествената си предразположеност към изложения.

През втората половина на 50-те години на 20-ти век протича развитието на Акита в САЩ. По-късно породата е внесена в Германия и Италия и с нея се запознава целият киноложки свят. Въпреки че в целия свят има развъдници за Акита, на най-голяма популярност тя се радва в Америка. Там тя е сред 20-те най-популярни породи и всяка година се регистрират над 10 000 нови кученца. В други страни, например Русия, има само няколко представители.

Акита ину е сравнително голямо куче. Височината в холката за мъжките е в диапазона 64-70 см, а за женските - 58-64 см. Масата варира между 38 и 50 кг. Тези кучета има набито телосложение, с леко удължено тяло.

Козината на Акита се състои от недълъг горен и по-твърд слой и плътен и гъст подкосъм. Окраската може да бъде във всякакви цветове, дори и тигрова, но най-често срещани са сиво, рижаво-черно или бледожълто оцветяване с черна маска. Може да има бели петна по гърдите, краката, корема и края на опашката, но не и по главата.

Главата на Акита е тежка, черепът - обемен с широко чело, в чиято среда минава добре изразена бразда. Преходът от челото към муцуната и стопа е добре изразен, бузите са прави, а муцуната - права, недълга и леко заострена. Устните са леко влажни, но плътно прилягащи. Ушите са неголеми, триъгълни, изправени и с широка основа. Очите са тъмни. Опашката е завита на пръстен, понякога спирално, допряна до гърба и бедрата.

Акита ину е много гордо, предано, силно и покровителствено куче, което го прави отличен пазач. Породата е самоуверена и има силна воля, което понякога създава трудности в дресировката. Акита са враждебни към кучета от същия пол, както и към други по-малки животни. Разбира се добре с деца, но става покровителствено и недоверчиво в присъствие на непознати.

Акита по принцип е интелигентно и мирно куче, но е предизвикателство да се дресира. Поради индивидуалността и упорството си не е подходящо за хора без опит. Тези кучета не са гальовни, но са много лоялни към стопаните си. Може да проявява силна агресия, а ако се отегчи, може да стане разрушително и човек трудно би могъл да го укроти.

 

Статии в Брой 128

Dr.John Померан -малкият красавец Шарпей Акита Ину Национален шампионат на Чешка Република по-ГлобалРинг Спорт Конете-факти,които не знаем за тях. Кои храни са забранени за кучето?

Пит-Бул териер

Ротвайлер

Средноазиатска овчарка

Бойни породи кучета

Академия за кучета К-9

Хотел за кучета К-9

GlobalringSport

1StChoice PetFood

Пейнтбол-Благоевград