Шотландската овчарка-Scotish Collie
Оригиналните стандарти за коли ни казват как са изглеждали ранните коли. Важно е обаче да запомните, че шотландското коли с груба козина е било внимателно отглеждано за работа по пасене на овце в неравния и плашещ терен на шотландските планини много преди да бъдат написани първите стандарти за шотландско коли. Овцете или едрият рогат добитък са били и все още са единствената възможна земеделска употреба за тази красива, но дива и негостоприемна планинска земя. Дори днес в най-отдалечените райони няма пътища, а само пътеки, които пресичат средата на планините. Голяма част от земята е недостъпна за моторни превозни средства.
Кредит за снимка: „Облаци над Квираинг“ от Луис Ассенсо. (CC 2.0)
Сцена от шотландските планини
Времето е допълнително предизвикателство. Дори през най-топлите месеци Шотландските планини рядко могат да се считат за много топли по каквито и да било стандарти. През зимата те могат да бъдат наистина обезсърчителни, с бури и бури, които духат от Северно море. Шотландия е заобиколена от морета от три страни: източно, западно и северно крайбрежие. Бурите, които нахлуват, са постоянна опасност за хората, които гледат овце в отдалечените райони. Времето е доста непредвидимо и се променя много бързо. Можете да бъдете сигурни, че ако всъщност не вали дъжд, суграшица или сняг през по-студените месеци, преди да са минали много часове, ще стане. Метеорологичните системи се променят бързо, защото никъде в Северна Шотландия не сте на повече от шестдесет или седемдесет мили от морето
Времето е допълнително предизвикателство. Дори през най-топлите месеци Шотландските планини рядко могат да се считат за много топли по каквито и да било стандарти. През зимата те могат да бъдат наистина обезсърчителни, с бури и бури, които духат от Северно море. Шотландия е заобиколена от морета от три страни: източно, западно и северно крайбрежие. Бурите, които нахлуват, са постоянна опасност за хората, които гледат овце в отдалечените райони. Времето е доста непредвидимо и се променя много бързо. Можете да бъдете сигурни, че ако всъщност не вали дъжд, суграшица или сняг през по-студените месеци, преди да са минали много часове, ще стане. Метеорологичните системи се променят бързо, защото никъде в Северна Шотландия не сте на повече от шестдесет или седемдесет мили от морето
Доброто куче порода коли стана необходимост за управление на големите стада овце, пасящи на неоградена земя и обикалящи широки райони в търсене на паша. Точно както добрият пастир познава овцете си и те от своя страна го познават и му се доверяват, така и работещият коли познава собствените си овце и те него. Овцете могат да се изгубят и заровят в снега, особено при агнене през ранна пролет. Едно добро коли може да проследи и намери тези изгубени овце, отделени от основното стадо. Чувството за ориентация на колито е легендарно и е описано в много измислени истории, като Lassie Come Home от Ерик Найт. Тези истории всъщност се основават на много трайни и верни разкази за забележителните инстинкти за самонасочване на колите и способността им да намират пътя към дома дори през нов терен. Колито, в продължение на много стотици години,
Има
записани истории за колита, които са помогнали на господарите си, като са карали овцете си на юг до пазара в Лондон; след това, когато се умориха да чакат пред вратите на кръчмата за завръщането на Учителя, просто решиха да се приберат сами. Тези смели коли пропътуваха цялата Англия, за да стигнат до родните си ферми и работата, която знаеха, че ги чака. (от History of the Rough Collie - статия от Hazel Hunt
Училище за шампиони
Има много теории за произхода на породата шотландско коли. Общоприето е обаче, че шотландското коли води началото си от 4000 г. пр.н.е., до кучета, притежавани от келтите и използвани за пастирство. Келтите контролират и населяват Ирландия, Шотландия, Уелс и части от Англия от 4000 г. пр. н. е. до 43 г. сл. н. е. По това време пристигат римските завоеватели и така започва римската окупация на Северна Англия и по-южните части на Шотландия. Римляните донесли със себе си свои собствени пастирски кучета, които след това били кръстосани с келтските кучета. През 410 г. сл. н. е. римляните напускат, но генетичното влияние на техните кучета остава. Следват англосаксонските нашественици от Северна Германия, Дания и Холандия, с техните европейски овчарски кучета, които отново допринасят за развитието на това, което в крайна сметка ще бъде наречено шотландско коли. През 793 г. викингите пристигат, донасяйки от Норвегия собствените си пастирски шпицове. По време на дългия период на викингско влияние, норвежкият шпиц пастирско куче допринесе за генетичния микс от други европейски стадни породи и всички бяха добавени към местното келтско работно куче. Тази разнообразна генетична комбинация, добавена към местните кучета келтски коли, в крайна сметка произведе шотландско коли, както грубо, така и гладко.
В
периода между 1066 г., когато норманите завладяват Великобритания, до приблизително 800 години по-късно, не е имало повече вливания на чужди пастирски породи. Пастирските кучета обаче бяха определено подобрени чрез селективно развъждане. Внимателният подбор за развъждане на добри работни кучета доведе до несравнимо пастирско куче, полезно не само за шотландците, но и за тези в северната част на Англия и Ирландия. Това куче Коли от Хайлендс стана коренната порода за всички други породи, които се развиват в Обединеното кралство и по-късно се разпространяват по целия свят.
Колито по същество е кучето, което е, защото в продължение на хиляди години е извършвало овчарска работа по специфичен и уникален начин, който е характерен само за тези високопланински шотландски коли. Самата тази същност на колито и неговият уникален начин на работа е нещо, което не може да бъде изгубено, или отгледано, или забравено, или изтрито от неговия генофонд. Трябваше да бъде така, поради много особената среда, в която се извършваше работата на колитата – Шотландските планини. Никога не трябва да се забравя, че колито е разработено в Хайлендс, защото всичко останало произлиза от това.
Във времето преди да съществуват кучешки изложби, преди стандартът да бъде написан на хартия, овцете са били най-важните и най-многобройни животни на Британските острови. Живот, съсредоточен около отглеждането на овце; но работата с такива големи стада овце не беше възможна без кучета. Не е чудно, че са се развили толкова много разнообразни видове породи британски овчарски кучета, тъй като тези коли от всички видове са били използвани за много различни цели в Шотландия, Англия, Уелс и Ирландия, обслужвайки разнообразните изисквания на доста различни среди.
Келтската
дума „коли“ означава полезно. Айрис Комб в своята книга, Rough Collie Records , се позовава на Колито като на „полезното куче, което обикаля малките селища, за да пази стадата и стадата“.
Адаптациите на Коли са отглеждани през вековете.
Шотландските планини, макар и красиви, могат да бъдат едновременно мрачни и самотни. Основната заплаха за овчарите и техните стада беше времето, във време, когато нямаше прогноза за времето нито по радиото, нито по телевизията. Много отдалечени места както в Северна Англия, така и в Шотландия все още нямат електричество или приемане на радио, телевизия или мобилни телефони. През пролетта и дори много от време на време през лятото времето в Хайлендс може да се промени изключително бързо от ярък слънчев ден до снежни бури, виелици и ниски температури поради излагане на Северно море и студени, силни арктически ветрове
.
Стадата, пасящи в планините, са уязвими към тези бързи промени във времето, особено по време на сезона на агнене. По време на буря едно паникьосано стадо може да се натъкне на реална опасност в пресечена местност, където опасностите изобилстват. Колите бяха там, за да предотвратят това. Много адаптации бяха развъждани в колито през дългата история на неговото съществуване, за да го превърнат в най-доброто възможно куче за тази обезсърчаваща работа на пастирството в планинските райони
.Ушите на колитата, които са полуизправени и с форма на мида, могат да улавят звуци по най-ефективния начин. Тези прекрасни уши с върхове им позволяваха да чуват; шумът на вятъра, идващ от високи хълмове и планински склонове, много преди да помете земята, блеенето на изгубена овца или агне, дори в буря или виелица, виковете или подсвиркванията на пастира, който дава указания в бурята. Колитата са изключително чувствителни към звуци и чуват по-добре от повечето кучета. Те не обичат силни шумове, силно пеене, фойерверки или гръмотевици. Колитата все още често се чувстват много неудобно от шума на силния вятър и не без причина. Вятърът е опасност, а сетивата им са предупредени. Тази чувствителност е отгледана в колитата с определена цел. Добрият слух направи възможно да се действа навреме, събирайки стадото,
Палтото Collie, водоустойчиво и топло, е проектирано да предпазва от дъжд, суграшица, сняг и виелици. Външната коса е груба отгоре, но вълнеста и гъста отдолу. Цветът на козината и маркировките на колите също са служили за валидна цел, тъй като са по-лесно видими от пастира и от овцете при лоши метеорологични условия или на тъмно. Окото на Коли също беше използвано с добро предимство. Има изобилие от истории за колита, които са отклонили упорит овен към по-безопасния път. Толкова могъщо трябва да е окото на колито и чувството му за присъствие, достойнство и излъчване на командир. Дори прекрасната опашка или четка на коли служи за няколко полезни цели. Предназначен е да запазва равновесието му при бързи завои, докато движи овцата в желаната посока. Дори бялото петно на върха на опашката е там, за да свети в най-тъмната нощ като фар, което прави кучето видимо както за овчаря, така и за овцете. И накрая, опашката, когато е навита около коли, спящо в студени условия, добавя топлина, тъй като покрива краката, краката и носа.
.
Стадата, пасящи в планините, са уязвими към тези бързи промени във времето, особено по време на сезона на агнене. По време на буря едно паникьосано стадо може да се натъкне на реална опасност в пресечена местност, където опасностите изобилстват. Колите бяха там, за да предотвратят това. Много адаптации бяха развъждани в колито през дългата история на неговото съществуване, за да го превърнат в най-доброто възможно куче за тази обезсърчаваща работа на пастирството в планинските райони
.Ушите на колитата, които са полуизправени и с форма на мида, могат да улавят звуци по най-ефективния начин. Тези прекрасни уши с върхове им позволяваха да чуват; шумът на вятъра, идващ от високи хълмове и планински склонове, много преди да помете земята, блеенето на изгубена овца или агне, дори в буря или виелица, виковете или подсвиркванията на пастира, който дава указания в бурята. Колитата са изключително чувствителни към звуци и чуват по-добре от повечето кучета. Те не обичат силни шумове, силно пеене, фойерверки или гръмотевици. Колитата все още често се чувстват много неудобно от шума на силния вятър и не без причина. Вятърът е опасност, а сетивата им са предупредени. Тази чувствителност е отгледана в колитата с определена цел. Добрият слух направи възможно да се действа навреме, събирайки стадото,
Палтото Collie, водоустойчиво и топло, е проектирано да предпазва от дъжд, суграшица, сняг и виелици. Външната коса е груба отгоре, но вълнеста и гъста отдолу. Цветът на козината и маркировките на колите също са служили за валидна цел, тъй като са по-лесно видими от пастира и от овцете при лоши метеорологични условия или на тъмно. Окото на Коли също беше използвано с добро предимство. Има изобилие от истории за колита, които са отклонили упорит овен към по-безопасния път. Толкова могъщо трябва да е окото на колито и чувството му за присъствие, достойнство и излъчване на командир. Дори прекрасната опашка или четка на коли служи за няколко полезни цели. Предназначен е да запазва равновесието му при бързи завои, докато движи овцата в желаната посока. Дори бялото петно на върха на опашката е там, за да свети в най-тъмната нощ като фар, което прави кучето видимо както за овчаря, така и за овцете. И накрая, опашката, когато е навита около коли, спящо в студени условия, добавя топлина, тъй като покрива краката, краката и носа.
Titus-Angus на Strathyre, собственост на Denise Maher
Представете си, че земните колита трябва да покриват всеки ден, докато гледат овцете си в скалиста и стръмна местност. В планините наистина нямаше и все още има оградени пасища. Трябваше да останеш със стадото си, докато са на паша. Такава работа изисква много квалифициран, пъргав механизъм, не твърде тежък, за да може да покрие такава земя, безопасно и същевременно с издръжливост за големи разстояния и дълги часове работа.
Стандартът
на обществото за опазване на шотландските коли е комбинация от най-ранните шотландски коли . Стандарти. Под общ характер се призовава за:
„Гъвкаво, активно куче, дълбоките му гърди, показващи силата на белите дробове, силата на врата му, наклонените му рамене и добре извити скакателни стави, показващи скорост, а изражението му е висока интелигентност. Той трябва да е със справедлива дължина на крака, което му придава повече пикантен, отколкото буцащ вид. С няколко думи колито трябва да показва издръжливост, активност и интелигентност със свободни и истински действия.
"
Има сериозни последствия от пренебрегването на истинската цел, за която е създадено колито. Въпреки че колито е чудесно куче-компаньон, любящ гледач на деца и е красиво; забравянето на неговата дълга история и важна роля като работещо овчарско куче няма да ни помогне в усилията ни да възстановим доброто здраве, интелигентност, характер, темперамент и популярност на тази забележителна порода, една от най-старите и най-благородните от всички породи кучета. Колито все още трябва да има формата и характеристиките, които отговарят на функцията му на работещо овчарско куче. Поради тази причина беше създадено Обществото за опазване на шотландските коли и избра да използва оригиналните стандарти за шотландските коли (1885 до 1910) като ръководство за връщане на колите към по-умерената форма, с баланс и хармония, като най-красивата от кучешкото състезание.
препратки
http://www.roughian.hr/stranice/Breed.htm
Стандартът
на обществото за опазване на шотландските коли е комбинация от най-ранните шотландски коли . Стандарти. Под общ характер се призовава за:
„Гъвкаво, активно куче, дълбоките му гърди, показващи силата на белите дробове, силата на врата му, наклонените му рамене и добре извити скакателни стави, показващи скорост, а изражението му е висока интелигентност. Той трябва да е със справедлива дължина на крака, което му придава повече пикантен, отколкото буцащ вид. С няколко думи колито трябва да показва издръжливост, активност и интелигентност със свободни и истински действия.
"
Има сериозни последствия от пренебрегването на истинската цел, за която е създадено колито. Въпреки че колито е чудесно куче-компаньон, любящ гледач на деца и е красиво; забравянето на неговата дълга история и важна роля като работещо овчарско куче няма да ни помогне в усилията ни да възстановим доброто здраве, интелигентност, характер, темперамент и популярност на тази забележителна порода, една от най-старите и най-благородните от всички породи кучета. Колито все още трябва да има формата и характеристиките, които отговарят на функцията му на работещо овчарско куче. Поради тази причина беше създадено Обществото за опазване на шотландските коли и избра да използва оригиналните стандарти за шотландските коли (1885 до 1910) като ръководство за връщане на колите към по-умерената форма, с баланс и хармония, като най-красивата от кучешкото състезание.
препратки
http://www.roughian.hr/stranice/Breed.htm