Българското куче

Предназначение на породата: Куче, съпровождащо стадата овце, куче придружител, куче служебно.

Българското овчарско куче е едро, масивно куче с горда осанка, излъчващо самоувереност и жизненост. Телосложението е хармонично развито с обилна космена покривка. Притежава масивни кости и отлично развита мускулатура. Видът му излъчва сила и внушава сигурност. Половият диморфизъм е силно изразен.

Българското овчарско куче се среща във всички региони на България. Първостепенната роля на овцевъдството в обществено-икономическия облик на българския народ от най-дълбока древност и до днес е извикало остра необходимост от създаването и стабилизирането на такава порода кучета. Най-старите българи – прабългарите, имащи държава в Централна Азия, разположена в Памир и Хиндукуш.Но най-вече качествените екземпляри се срещат в Пиринска Македония.

Ръст /височина в холката/: за мъжките: мин. 65 см, за женските: мин. 60 см

Обикновенно мъжките са високи около 70-75см и тежат около 50 кг.

Поведение, способности и предназначение: Българското овчарско куче притежава силен тип нервна система и уравновесен характер. Тези му качества, съчетани с голяма издръжливост, работоспособност, непретенциозност и вярност го определят като незаменим и желан помощник на човека и стадата във всички региони на България. Кучето е дружелюбно.Срещат се много страхливи кучета със слаба нервна система.

Черепна част: Широка, масивна, челото е слабо изпъкнало, почти плоско, със забележим задтилен /окципитален/ издатък. Надочннте дъги са слабо изразени.

Стоп: Слабо изразен с плавен контур.

Муцуна: Обемна, слабо стесняваща се към носа, тъпа и дълбока. Дължината на муцуната е 2/5 от дължината на главата.

Носна гъба: черна, неголяма.

Бърни: Средно дебели, плътно прилепнали, горната припокрива долната бърна, тъмно пигментирани с дълбок прорез.

Зъби: Здрави, големи и бели с нормален набор 42 броя. Захапката е ножицовидна. Резците са подредени в лека дъга.

Уши: Висящи, поставени на нивото на очите, триъгълни със заоблен връх, средно големи, покрити с дебели и плътни косми.

Очи: Фронтално, широко поставени. Латералните /странични/ очни ъгли са малко по-високо от вътрешните /медиални/. Формата е бадемовидна. Цветът е кафяв. Предпочита се по-тъмен цвят. Клепачите са плътно прилепнали , тъмно пигментирани.

Шия: Мощна, средно дълга, добре замускулена с леко заоблена линия на тила, видимо разширяваща се към трупа, поставена под ъгъл около 35 градуса. Кожата по шията е еластична, подвижно свързана, но не образува гънки.

Породата в момента има три федерации в нашата страна .Клуб към БРКС,БРФК и клуб каракачанско куче.