Тихите убийци на породата!

ТИХ ПОРОДОУБИЕЦ

Забелязвали ли сте някога колко лесно съдиите, изложителите и развъдчиците свикват с промените в рамките на една порода? В много случаи дори се стига дотам, че тези промени постепенно се издигат до нивото на необходимите характеристики. Предимно кучета на известни развъдчици/изложители започват определена промяна (да се чете: задават тенденция) в рамките на една порода.

Има например малко по-големият миниатюрен шнауцер с териерски "вид"; малко изравняващо, елегантно изглеждащо Ши Дзъ с дълга шия; Weimaraner, който става все по-голям и по-впечатляващ; "американският" английски спрингер шпаньол, за да назовем няколко породи.

 

 

Веднага щом куче с леко "отклоняващ се" тип започне да печели, топката започва да се търкаля. Кучето отива на ринга на честта, съдията се навежда към съседа си и казва; "Виждали ли сте това красиво куче?" Развъдчиците и изложителите забелязват, че съдиите харесват това конкретно куче и започват да се опитват да развъждат или да купуват този тип куче. В такъв момент оригиналният стандарт на породата не изглежда важен за някои изложители, победата на изложбения ринг е всичко, което има значение за тях.

Когато след известно време седите на изложбения ринг и гледате отново тази порода, може да се случи да видите в клас напр. 5 кучета, от които 4 са "отклоняващи се" (отклонения) от стандарта до правилен "стандартен" тип куче. Най-много изложби (правилното) (съответстващо на) „стандартното“ куче ще се счита за „нечетно“, а истинските „отклоняващи се“ ще бъдат поставени зад таблата от 1 до 4. За тези развъдчици, които се придържат към Стандартно това е много разочароващо преживяване.

Изкушението разбира се е много голямо. Много от отклоняващите се кучета често са много крещящи и често показват походка, екстериор и движение, които изглеждат по-зрелищни от движението на "стандартното" куче. Човек трябва да бъде много силен и да произлиза от добра породистка съвест, за да устои на изкушенията и да продължи да проповядва истинската вяра и да продължи да развъжда в съответствие със стандарта.

Често появата на разлика в типа в една порода води до поляризация между съдии и развъдчици. Един от отличителните белези на тази поляризация е, че определени характеристики на кучетата са още по-преувеличени, за да се открояват и да бъдат разпознаваеми.

Така че може да се наблюдава това и да се заключи, че неспазването на стандарта от много развъдчици / изложители и съдии представлява пряка опасност за съществуването на нашата породна популация.

С изключение на привикването към тенденциите в породата, привикването и приемането на наследствени недостатъци е проблем от същия вид или дори по-лош.

Когато съдиите многократно награждават кучета с тези недостатъци с „отличен“ и също така им дават билети за шампионата, животновъдите няма да бъдат предизвикани да подобрят породата: те вече печелят! В такива случаи само твърдолюбивите и истинските идеалисти остават верни на породата и се опитват да я подобрят, но колко от тези хора имаме в една порода?

Приемането без никакви възражения на промени, които радват окото, но са в разрез със стандарта, е открита покана към "тихия убиец на породата" да си свърши работата и да извърши опустошителната си работа в рамките на породата.

Погледнато от гледна точка, че размножаването не е нищо повече от предаване на генетичен материал на следващото поколение, позволяването на това да се случи означава, че човек съзнателно приема и подпомага разпространението на генетично отклонен материал по безотговорен начин, който ще замърси генофонда (наследствен материал).

Няма ли да е добре развъдчиците и съдиите поне веднъж месечно да вземат стандарта на поверените им породи и какво би било ценно да организират редовни срещи с развъдчици и съдии за обсъждане на определени тенденции и "недостатъци" които се прокрадват в една порода. Никога не забравяйте, че единствената насока по време на съдийството и развъждането трябва да бъде стандартът на породата, одобрен от FCI.

Така че, дръжте се и действайте като истински ученици и разпространявайте евангелието според оригиналния стандарт на породата.

Автор: г-н Ханс Хилверда