Предишна страница

Страница 14 от 26

Следваща страница


Снежния леопард




Високо над горната граница на горите в Хималаите живее рядка и тайнствена голяма котка - снежният леопард (барс). Малко неща са известни за него - той е предпазливо животно, което предпочита да ловува нощно време. В търсенето на плячка красивият хищник е способен да покрие огромни пространства. През лятото барса се изкачва високо в планините в търсене на белки и други дребни млекопитаещи. В такова време той може да се лакоми и за някое агне на дивата овца - това е лесна плячка за него. Силните студове и дълбокият сняг през зимата го прогонват в долините, където има навика да напада домашни животни.

Снежния леопард – призрака на планините

Високо над горната граница на горите в Хималаите живее рядка и тайнствена голяма котка - снежният леопард (барс). Малко неща са известни за него - той е предпазливо животно, което предпочита да ловува нощно време. В търсенето на плячка красивият хищник е способен да покрие огромни пространства. През лятото барса се изкачва високо в планините в търсене на белки и други дребни млекопитаещи. В такова време той може да се лакоми и за някое агне на дивата овца - това е лесна плячка за него. Силните студове и дълбокият сняг през зимата го прогонват в долините, където има навика да напада домашни животни.
През зимата козината на барса става по - гъста и придобива много красива окраска. Даже и възглавниците на лапите се покриват с мека козина, което му помага да се придвижва по снега. Това забележително животно безжалостно се унищожава от ловците заради прекрасната кожа и затова в днешно време е на границата на изчезването.
Във високите планини на Централна Азия, между пояса на горите и вечните снегове, живее снежният леопард (Uncia uncia), един от най - редките и красиви представители на семейство котки. Той е наблюдаван рядко, но през 1971г американецът Джордж Шейлър за пръв път го засне сред природата в областта Читрал, западен Пакистан: "Изведнъж аз зърнах снежния леопард. Между нас се носеше пелена от облаци и той изглеждаше като призрачно същество, появяващо се и изчезващо като в сън. Бяхме на разстояние 120 фута един от друг върху скалите и никой от нас не помръдваше - две същества, свързани по някакъв начин в света на снежната вихрушка."
Царството на снежния леопард е обширно и негостоприемно. То обхваща планините на Централна Азия от Хиндукуш в Афганистан на запад, през планините Памир в Пакистан, до планините Тиен Шан на североизток. Територията на този хищник включва още веригата на Хималаите през Тибетското плато до планините Кунлун в китайската провинция Сечуан. Животното е известно и под други имена - барс, ирбис.
Снежният леопард заема междинно положение в семейство Котки, между големите котки, към които се отнасят истинските леопарди, и по - дребните котки, като оцелота например. За разлика от по - едрите представители на семейството, които ръмжат и ревът, снежният леопард издава само мъркащи звуци и има навика да се храни в свита поза, подобно на домашните котки. Човек би могъл да каже, че това е една голяма котка, притежаваща много от чертите и навиците на по - дребните членове на това семейство. Снежният леопард, наричан още снежен барс, е малко по - дребен от леопард, със сплескана муцуна, доста дълго тяло (около 2 метра) и несъразмерно дълга, пухкава опашка. А цветът и качеството на козината му са неговата най - отличителна черта - черни петна във формата на неправилни розетки са пръснати по цялото му тяло с изключение на шията и корема, върху сивкав фон с жълтеникав оттенък. Зимната козина е необичайно дълга и има гъст, подобен на вълна пухкав мъх под основната козина, който представлява добра изолация срещу мразовитите температури лапите на снежния леопард са заоблени и имат добре развити възглавници, които действат като снегоходи, разпределяйки тежестта на животното на по - голяма площ. Те също така предпазват лапите от напечените скали, които лятното слънце нагрява до много високи температури.
През летните месеци снежният леопард живее високо в планините. Виждани са следи от отделни индивиди на надморска височина над 5000 метра. Този хищник е предимно нощно животно, бродещо в здрача, когато търси любимата си плячка: дивата коза, дивата овца и тара - подобно на коза животно с дълга, рошава козина и остри рога, насочени напред. През размножителния период леопардите ловуват по двойки, за да удовлетворят нарастващите нужди на малките си. Обикновено те поемат през утъпканите пътеки из планинските хребети, търсейки плячка и след това, докато единият от тях я подгонва към долината, драгият я причаква, готов за атака. Леопарда се движи безшумно из хребетите и скалистите сипеи, дебнейки набелязаната жертва, докато не я доближи достатъчно - тогава се хвърля върху нея. През 1958г един индийски зоолог е станал свидетел на атака на снежен леопард в Хималаите. "Бях се скрил зад един камък и наблюдавах няколко тара, които се изкачваха бавно по сипеите и скалите, надвиснали над северната страна на връх Рай Рамба, когато в разпиляното стадо се вряза като светкавица нещо сиво - бяло и се затъркаля няколкостотин фута надолу, като през цялото време не изпускаше от устата си захапания млад тапир." Снежният леопард е способен да прави 15 - метрови скокове и да изкачва склонове, без почти никакво усилие на грациозните си крайници. Когато наближи зимата и първите снегове покрият планинските ливади, дивите кози и овце се предвижват към по - топлите и закътани долини. Като всички едри хищници, едрият леопард следва миграцията на своята плячка - той се укрива в гъстите гори от вечнозелени дъбове и гъсталаци от рододендрон. В тези по - ниски райони той преследва също така и фазани, елени и диви прасета. Борба за оцеляване През суровите зими, когато дивечът е оскъден, леопарда атакува и домашни животни. Освен кози и овце, той напада кучета и едри животни, като якове например. Затова не е учудващо, че той винаги е бил преследван от местните хора - но основна причина числеността на леопарда да намалее е избиването му заради кожата. Тя винаги се е оценявала високо на пазара. Счита се, че изтънчената окраска и пищността на тази кожа носят неповторима изисканост. Ето какво гласи реклама от американско литературно списание през 60 - те години: "...снежният леопард, предизвикателно опасен. Убиец на хора. Роден на свобода в бялата пустош на Хималаите, само за да бъде включен в новата колекция от кожени облекла. Ще сте стилни и красиви, като откроите животинските инстинкти у вас."
До неотдавна търсенето на кожи от снежен леопард винаги надвишаваше предлагането и за местните ловци беше изгодно да прекарват седмици, дори месеци из планинските пътеки, за да убият дори само едно животно. Използвани са различни начини за улавяне. Китайците скриват под снега мрежа и посредством пусков механизъм, освободен от тежестта на животното, то попада и се заплита в мрежата. Този метод предотвратява повреждането на кожата. За лов на снежни леопарди се използват още дълбоки ями, покрити с растения, в които е сложена мъртва овца за стръв. Вероятно най - оригиналният начин за улавяне е този, който прилагат хората в Непал. Те поставят по пътеките, които използва леопарда, остри копия, намазани със смъртоносна отрова, извлечени от местни билки.
През 1973г търговията с кожи на всички петнисти котки беше забранена от правителствата, подписали Вашингтонската конвенция за международна търговия със застрашени видове. Този закон спря по - голямата част от трафика на кожи от снежен леопард към Европа. Обаче контрабандата продължи и след 1973г, кожи от тези животни успяваха да се появят на пазара, особено в Германия, където от тях се изработваха палта. След това дрехите можеха легално да се транспортират до всяка държава по света. В Индия снежния леопард е защитен от закона, но това не е помогнало много за защитата му. Същото се отнася и за Непал, където прилагането на закона е затруднено от слабите комуникации и ограничената работна ръка.
Снежният леопард намери убежище в два обширни резервата в Казахстан, където има достатъчно диви кози и елени. Трудно е да установим числеността на днешната популация, но ако се съди по случайните срещи и улавяните снежни леопарди в районите на техния ареал, днес в света вероятно има по - малко от хиляда индивида. Приблизително 70 животни се отглеждат в различни зоологически градини, между които тези в Хелзинки и Чикаго, където е постигнат успех и в размножаването на тези изключително редки и красиви животни.


Предишна страница

Страница 14 от 26

Следваща страница


РЕКЛАМА

Български сайт за Нутрам
Обучение на кучета и хотел
Развъдник за амстафф териери
Супер премиум за животните

ПОСЕТЕТЕ ОЩЕ