Център за обучение на кучета К-9

Dr.John-храна за кучета

Белгийска овчарка

Кане Корсо

Лабрадор-ретривър

Немската овчарка

Пит-Бул териер

Ротвайлер

Малиноа

История,характер 1 част

Малиноа -1 част

от Клер Дюпюи "Малиноа"

 

 



“Модата е нещо красиво, което става грозно. Изкуството е нещо грозно, което става красиво”- казвала Коко Шанел. Белгийските овчарки имали късмет да не бъдат наистина никога на мода. Късмет ли? Ами да, защото най-бурните страсти са най-кратки и днешните любимци се забравят на следващия ден. Това се отнася и за кучетата. Въпреки модните тенденции, увлечения и други "медийни трикове", съществуват трайни и истински ценности. Белгийските овчарки са от тази категория. А между тях Малиноа става все повече и повече престижна пород

Dr.John-храна за кучета


Дълго време засенчена от дългокосместите си събратя, Малиноа се смяташе за "бедната роднина" на породата си. Но от няколко години насам невзискателността й, дискретния й екстериор и фантастичните възможности в работата с нея я издигнаха в йерархията на белгийските овчарки дори по-високо от елегантните Грьонендал и Тервюерен. Годишното преброяване на Централната организация за кучета отчита по-бързо увеличение на популацията на Малиноа за разлика от другите дългокосмести белгийски овчарки.

 


Постепенно това количествено предимство повлиява и на публичното й признание. Независимо от това, че всяко наподобяващо вълк куче се е казвало "куче-вълк"през 60-те год., по-късно, през 80-те год., се е асоциирало с Немската овчарка, а в днешно време и широката публика и представителите на различни общества за закрила на животните, дори и ветеринарите наричат всяка псевдо-, повече или по-малко рижа овчарка, Малиноа, това куче е кучето на 90-те год. А вероятно ще стане и куче на 2000 г.
Истинските любители на Малиноа знаят, че тази популярност има и своя обратна страна. Всяка раса, отглеждана масово, в крайна сметка губи придобитите качества от продължителния селективен подбор. За щастие, качеството на породата Малиноа яростно се защитава от поклонниците й, и още повече от стриктните критерии за селективен подбор. Още от самото й създаване Малиноа се отличаваше с блестяща работоспособност. Днес победите й не само на ринга, но и в други дисциплини- защита и аджилити направиха от това куче истински престижен символ за всички белгийски овчарки. Трябва да се признае, че на Малиноа й е необходимо само да се приобщи към нещо, за да стане стане шампион в тази категория.
Тези все по-големи и от година на година по-известни резултати превърнаха Малиноа в предпочитаната порода в средите на професионалните кинолози. С изключение на привържениците на външния вид, все още предпочитащи кучета с плашещ вид, по- голямата част от охранителите избират Малиноа за свой партньор. Въпреки, че е по-дребна в сравнение с другите, Малиноа е далеч по-ефикасна в екстремални ситуации.

 


  Тази раса заслужи доверието на белгийците след като стана незаменим помощник на административните служби в страната. Полиция, жандармерия, армия, митница - навсякъде, където я използват, Малиноа постепенно замени Немската овчарка. Дори в дисциплината следа, която дълго време й беше ахилесова пета (не защото има лош нюх, а защото е по-раздразнителна), Малиноа постигна най-добри резултати. Няма да забравим и хората, пострадали от земетресения, спасени от овчарки Малиноа между които ще споменем само знаменитата Пиа.
Интелектът й, поддатливостта в дресирането и подвижността й  са вече признати навсякъде и от всички. Но за любителите й Малиноа има и други достойнства. Искам да спомена за фантастичната й дарба на куче-компаньон, куче-партньор, куче-приятел. Да имаш Малиноа е нещо повече от това да си имаш куче-пазач, спортно куче или обикновенно живо същество. Да го имаш означава да притежаваш едно истинско куче-компаньон, което не само блестящо ще се представи на площадките за дресиране и  изложбите за кучета, но ще изживее истинска радост - един живот споделен със стопанина си. Повечето стопаните на Малиноа и преди са имали кучета, но от друга порода. Повечето от тях са избрали Малиноа, изхождайки от критериите за отглеждане на тази порода. И тя вече става "тяхната".
Защото се е развивала независимо от своите дългокосмести събратя, защото е придобила несравними качества в работата с нея, защото е резултат на гениалното столетно развъждане, защото Малиноа е приятел, който живее като гледа непрекъснато този, когото обича. За това и поради хиляди други причини, Малиноа заслужава напълно уважението и възхищението ни.
    
Произход и история
 
Преди да започна разказа за увлекателната и бурна история първо на белгийските овчарки, а после и на Малиноа, искам да подчертая чувствата и гордостта, които сигурно ще обхванат днешните любители на тази порода като се споменава за блестящото й минало.

 


Защото стопаните на Малиноа имат - в "муцуната" на кучето си - резултат на поне стогодишно качествено, впрочем какво говоря, направо гениално развъждане.
Наистина белгийските овчарки са извадили късмет като през този силно техничеки 19 век са имали най-яростните и най-страстните защитници, които една порода може да си поиска: Реул, Вандер Сникт, Хюгебарт, Хюг и мнозина други, които осигуриха за овчарките си здрава и солидна основа, която се използва и днес. Искам всеки да вижда в Малиноа не само любимия си приятел, но и резултат на интелекта, на ерудицията, на настойчивостта и хиляди други качества на създалите го кинолози.

Генезис

 


В края на 19 век навсякъде в Европа започва да се структурира хилядолетната, но съвсем наскоро официално призната наука кинология. Французите селекционират своя собствена овчарка (разделена на две категории: дълъг косъм, Бриар; къс косъм, Босерон). Англичаните налагат естетиката на Коли. Германецът Фон Щефаниц ръководи селекцията "deutsche Schaferhund".
В този необикновенно богат на събития период прочутият белгийски професор-ветеринар Адолф Реул (вдъхновен от постигнатото от съседите) решава да създаде белгийска овчарка. Други се присъединяват към него и така се създава Клуб на белгийските овчарки, а на 15 ноември 1891 г. във ветеринарното училище  в Кюрегем се събират кучета, които по-късно ще станат прототип на породата.
Адолф Реул ще си спомня по-късно с насмешка за това събиране. От 117 кучета, малко са тези, които си приличат, а избран за основа стандарт (средна големина, изострена муцуна, триъгълни уши, прав гръб) е по-скоро пророческа интуиция на професора и на сподвижниците му, отколкото прилика на кучетата. Стига се до решението: бъдещата раса ще е разделена на 3 категории според качеството на косъма: дълъг или средно-дълъг; твърд; къс. Всички цветове (черно, мръсно сиво, кафяво, рижо, тигрово…) се приемат, независимо дали имат или не бели петна. Клубът, благодарение на членуващите ветеринари и просто любители, започва активно да събира данни за овчарки на територията на Белгия.
Първия стандартен признак, освен физически характерстики (удължена глава, изострена муцуна, широк гръден кош, здраво телосложение…), проличават и определени умствени характеристики, което е много важно. От самото начало се изисква белгийската овчарка да има вродени способности на "пазач на стадото и на имението", и да бъде "страстен и упорит защитник на своя стопанин." Още през 1891 година Клубът на белгийските овчарки организира първото съзтезание за работни кучета от тази селекция.
Това е доказателството за непоколебимата воля на създателите на породата. Волята, която по-късно се изтъква в написаното от големия Шарл Хуг: «Белгийските овчарки трябва да се смятат за надарени, и никой после да не ни упрекне, че създадохме раздразнителни и глупави кучета, след като искахме да имат по-леки глави, без да мислим какво има в тях - с други думи да предпочитаме овчарки с красиви, но празни глави.»




Без съмнение тази политика, насочена за съхранение на качествата необходими за работа с кучето, е най-важния залог за днешните успехи на Малиноа.
1897: развитието се забавя. Единствените направили забележим напредък, както в качеството така и в количеството си, са  овчарки с "дълъг черен косъм". Като отражение на различните мнения е главното разногласие, което противопоставя Луи Вандер Сникт (Главен редактор на списание "Лов и Риболов", "говорител" на ССВВ) и Луи Хюгебарт, ревностен любител на кучета с къс косъм. Първият смята, че всички усилия трябва да се насочат към развитието на порода кучета с черна козина, независимо от дължината на косъма, тъй като те повече си приличат, което значи, че са "омологабни" (целта е да бъдат признати от Кралското Общество Сент-Юбер). Вторият не е съгласен, като говори за особенно надарени кучета от Кампин с къс риж косъм. Той предлага  привържениците на черни кучета да ги наричат Грюнендал, а неговите "Кампиноа” или така, както си поискате", но всички да  запазят името белгийски овчарки (решение, променено през 1909 - "Малиноа" вместо "Кампиноа"). През 1899 според стандарта ще се признават само кучета с дълъг черен и къс риж косъм. От тук нататък кучета с къс черен косъм няма да се признават. За тях ще се говори официално и неофициално, също както и за тигровите (непретенциозните холандци ще признаят тези кучета за своя собствена овчарка). Само ще посочим, че при кръстосване на Грюнендел и Малиноа - забранено днес - се раждат кученца с къс черен косъм, но въпреки, че са истински белгийски овчарки, надарени с всички качества на породата си, няма да се признават и ще се смятат за обикновени помияри.
Кой е казал, че историята не е непрекъснато повторение?


 
През същата 1899 Хюгеберт основава Клуб «Малиноа», подкомитет на ССББ, който изцяло се занимава със селекцията на кучета с къс риж косъм, наречени в последствие напълно закономерно "Малиноа". Като предвижда проницателно, че професията куче-пастир неизбежно ще се търси по-рядко, той без да губи време залага на нови състезания, които не само заменят състезанията, при които се използва стадо, но и помагат за създаването на базата на породата. Така се появяват конкурси за кучета-пазачи. Идеята е много добра. На практика, тя се реализира като след кратко време в рамките на полицията в гранд Ганд се създава Кучешка Бригада, ефикасна и бързо прочула се (полицейска бригада от Ню Йорк купува експериментално 5 кучета, а по-късно поръчва още 6). По-късно, през 1903 в град Млин се организира първото голямо съзтезание на ринг. Малиноа - Кора 1 - печели първа награда в многобоя.


CHAMP храна за професионалисти


След като знаем, че тя е една от основните `оси на породата, става ясно, че "селекция" и "подбор" не са празни думи.
През следващото десетилетие породата ще се развие както количественно така и качественно. Много са победителите, които на времето не са притежавали пълното си име (афикс), ето защо е трудно да се направи списък на най-добрите развъдници, съществували тогава. Ще назовем по памет следните: Боа дьо ла Дел, дьо Жоломон, де лАнклу. И незабравимите родоначалници Томи, Вос, Кора1,Тьоп и Де Вет. Огромен е приносът за цялата порода на последните две кучета помогнали да се запазят расовите признаци елегантност и сила.

14-18: Катастрофа

Последния щастлив момент през 1914 ще е победата в Световния шампионат на полицейските кучета на Малиноата Бора, на второ място Жул от Мулен, Грюнендел печели няколко награди. Следва война, нещастия, глад и ужас. Белгийската кинология запада все повече и повече. Последният удар е през 1917 - германските войски, окупирали Белгия, решават да изземат всички кучета по-високи от 40 см. Напразно белгийските власти искат и най-после получават "имунитет" за кучета със сертификат от Кралския Сент-Юбер, непоправимото е сторено. Породата запада, родоначалниците са изгубени, резултата на многолетни усилия е унищожен. Пълен крах. В най-добрия случай кучетата са разпиляни  или закарани в Германия. Но най-ужасното се случва във военния развъдник Лею Сен-Пиер. След като не знаят какво да правят с 400 кучета, войниците ги завързват за релсите на железницата и пускат локомотив…


Толерантност и възраждане

Следвоенното време не е време за самосъжеление. Подтиснати от загубите, но по-решителни от всякога, белгийските кинолози започват възраждането на породата с удвоена енергия. Загубите са огромни. Трябва да се започне отново. Две направления се сблъскват по това време. Новатори от новата вълна, под ръководството на Шарл Хюг, гениален специалист с голям практически опит, смятат, че е необходимо да се използват всички кучета походящи за възстановяване на породата, както и овчарки със "забранен" от действащия стандарт цвят на козина. Консерваторите, позовавайки се на принципа за чистота на породата, говорят за кощунство.
Но независимо от всичко желанието да се възроди породата печели. Обновен през 1919 г. Стандартът вече признава (като се запазват старите характеристики) всички цветове на козината.
Няма да споменавам за различията в мненията и интересите, които разтърсиха света на Белгийската овчарка през този период. Ще отбележа само, че продължилите поредни нововъведения и изменения в критериите бяха предложени от различни организации, клубове, асоциации, които днес все още съществуват или отдавна са затворени. Съставянето на списъка им ще е, от една страна,  прекалено трудна задача, а от друга не допринася нищо важно за историята на породата. Признаването на "нови" цветове на козината почти не засяга Малиноа, чийто отбор започва в новосъздадени или възраждащите се развъдници в Жолимон, ЛАнклус, Тигр Роял, ЛЕкайон.
Изглежда, че елегантния вид кучета отглеждани преди войната са отчасти загубени. Любителите са прави, когато изразяват съжалението си по повод използваните методи и предпочитането на посредствен екстериор. Спасението за породата се явява "в муцуната" на спортни кучета. Голямата заслуга е на съдиите, без колебание предпочели превъзходните практически резултати и родословие на кучета (всички произхождащи от родоночалници на породата), отколкото малките недостатъци във външния им вид.
Ще цитираме името на Снап (роден в развъдник Жолимон), отговарящ на стандарта, висок 62 см, спечелил многобройни награди, "въпреки, че е лош и с прекалено ярко изразен характер"; Киллер, сина му, як, но възпитан; Киппо, Каки и Сади Лансие - синове на прочутия Масток - самият той произхождащ от кръстосване на Тьоп и Дьо Вет. Няма да забравяме и женските (и те по това време са спортни) Мида - спечелила многобройни награди - дъщеря на Масток; Резеда, превъзходна в дисциплината следа; Маскот от развъдник Тигр Роял и Кригга - и двете шампионки в категория свързочни кучета.
През същия период отново започват да говорят за Белгийска овчарка с къс косъм, но различна от Малиноа. Най-добрите и най-многобройни са черните. Черният Стопи, забележим с добрите си резултати, отговаря по-добре на стандарта от повечето тогавашни Малиноа. Изключение подтвърждаващо правилото. През 1933 г. липсата на развитие на "новите" видове е вече очевидна. Започва да се говори за цветовете, признавани още преди войната.
Историята на този период няма да е завършена без да споменем за приноса на М. Ханапп, отгледал превъзходни овчарки преди 1914, и продължил делото си като работил върху създаването на кучета като Карузо, роден в Жолимон (от Масток) и помощта, която е оказал на Феликс Вербанк, подарявайки му Сибел от Жолимон, родоначалничка за развъдника ЛЕкайон. Ще цитираме и афикси Шалет дъо Глисин, Пимпринел, ЛАнклу. В ЛАнклу, където практикуваха метода на близко еднокръвно кръстосване, вариантите бързо се изчерпаха, и най-добрите кучета трябваше да се кръстосват с други от развъдниците ЛЕкайон или Коан дьо Боа.
През 1939 г. неуспеха на "новите" видове е очевиден. Малиноа, едно вече сигурно постижение, възвръща позициите си.
Много малко може да се каже за периода от 1939 до 1945 год. Единственият забележим факт е от 1942 г. - белгийците, загрижени да не повтарят грешките си от Първата Световна война организират изложба на всички белгийски породи. Малко са кучетата, приели участие в тази изложба и кинолозите очакват най-лошото.
То се случва почти за всички видове. За щастие Малиноа е най-малко засегнато от всички. То печели първата награда в шампионата на белгийските породи след войната през 1948 г. - победителят е Сорами - внука на женското куче от развъдника ЛЕкайон родоночалник на прекрасни кучета от тази разновидност..
След решението през 1945 да се признават отново кръстоски къс косъм - дълъг косъм, Малиноа се кръстосва с Тервюерен и става....

Настояще

Според изданието Либератион, прочутите имена са тези: от Кайон (Улрих и Каос, големи шампиони), дьо ла Бригад ( специализира се в отглеждането на Тервюерен), Бонмосс, и преди всичко Асса. Може да се каже, че афикса на М. Хансон е мост между миналото и настоящето. Той прави породата по-силна с кучето Цезар от развъдника Асса. Сайи от прочутия Лопард (шампион в категории спортни кучета и ектериор), Касти от Асса, майка на Оран от Вентадур, произхождаща от Мускроне.
Прекрасния развъдник Соммервьо (на времето най-добрия във Франция) дава с Нелло от Соммервьо началото за кучетата от Вентадур. Потомството, което дава начало с БДин от Вентадур на афикс от развъдник Брессо.
През 60-те год. най-известните са Боскай (Белгия), Могре (Белгия), Вентадур (Франция), Мас дьо Лаванд или дьо Мускронне (Франция). Вече се виждат отличителните белези на породата - екстериор и податливост в дресирането. Едни се специализират в екстериора (Могре, Вантадур, Мас дьо Лаванд), другите в дресирането (Коломбофил, Ле Боскай).
Тези афикси, част от които все още съществуват, не са отдалечени от нас във времето и затова е възможно да ги намерим в родословието на кучетата ни. С радост и гордост стопаните на Малиноа могат да стигнат до тези прочути имена, доказателство за проницателния, стриктен, изобретателен селективен подбор на създателите на породата, работили през последните сто години.


Малиноа във Франция

50-те год.. : прелом
60-те год. : дълбоки промени
Победа на отворената политика

Ако Малиноа е без съмнение белгийска порода, Франция, още от самото създаване на този вид, е втората родина на Малиноа. Още в началато на 19 век Жорж Данна от град Лил се занимава с отглеждането, паралелно на белгийското потомство, на прекрасни кучета с къс косъм, използвайки афикс Боа дьо ла Дел. Съветван от големия си приятел Луи Хюгебарт (самия "баща" на Малиноа) през 1903 той започва с първото си куче, но после се отказва. 4 години по-късно той купува дъщерята на Тьоп и сестрата на Де Вет (най-известните представители на породата през това време). Резултатът от кръстосването на тези две представителки са прекрасни кучета, най-известното от които Фрам дьо Боа дъо ла Дьол, многократен шампион през 1913 г. През 1920 г. Жорж Данна прекъсва своята дейност.
През това време в историята на френската Малиноа се появява ново име - Мадемоазел дьо Персевал. През 1923 г. тя представя първите си кучета дьо Соммервьо и ще продължи с отглеждането на овчарките и след Освобождението. Линията на потомството й може да се проследи известно време и в развъдника Вентадур, който изгражда основата за афикс Дьо Брессо, произвел голям брой породисти кучета, но преждевременно прекъснал отглеждането им.

Преломен момент в съвременното развъждане
 
През 50-те год. М Шарбонел - главен персонаж в развитието на породата във Франция - излиза на сцената. Упорит селекционер, дълго размишляващ над избора при всяко отделно кръстосване, този несравним специалист отглежда най-много по две котила кученца на година. През 1953 г. той купува Кара дьо Фонтенис, наследничка на най-добро белгийско родословие. А през 1962 успява да направи нещо гениално като купува едновременно Лади дьо Шеневел (произлязла от породисти овчарки от ЛАсса, най-добрия белгийски развъдник на времето) и Касти дьо ЛАсса. Лади (САСІВ, Париж 1964) кръстосана с Огар дьо Вентадур ражда превъзходни шампиони Раки и Руби дьо Вентадур (САСІВ, Париж 1970) както и Рони дьо Вентадур, пьрвото женско куче на станалия по-късно престижен развъдник дьо Мас де Лаванд.
Касти, кръстосана с Леопард (САСВ, Париж 1968), син на прекрасен шампион в категория спортни кучета Флап, вице-шампион на Белгия на ринг през 1959 г., ражда Огар дьо Вентадур и после Оран дьо Вентадур, която ще направи революция в отглеждането на френски спортни овчарки.
Независимо от това, че М. Шарбонел е предимно специалист по морфология на кучета, след като шампиона му Руби дьо Вентадур трябва да получи сертификат за куче-пазач, той започва да обръща по-голямо внимание на работата с кучето на ринга. През същото време цяла северна Франция се чудеше на постигнатото на афикса Мускронне на треньора и специалиста в развъждането, франко-белгиеца Леон Дестайор. Андре Ноел – фигурант, работещ с Руби дьо Вентадур разказва: «Шарбонел мечтаеше Дестайор да стане треньор на едно от кучетата му, в този даден случай на Руби. Като знаехме, че няма да се съгласи, моя приятел Ги Курад (от провинциятя Бос, но пък голям почитател на Малиноа, треньор на прочутия Грюнендал Морган дьо Парк де ЛЕ, шампион в категория ринг) и аз посъветвахме Шарбонел да кръстоса едно от женските си кучета с Остео дьо Ла Кроа, еталон в екстериора, който членуваше в клуба на Ги.
Раждат се Сам, Сирус, Сибел и Сакс дьо Вентадур. Сакс, останал при Ги Курад, който се надяваше на добри резултати, за съжаление умря след 4 месеца. Останлите имаха повече късмет,- Сирус получи САСІВ през 1972 г., Сам, останал при мен стана първия еталон на моя развъдник. Убеден в стойността на спортните кучета М. Шарбонел отново кръстоса Оран дьо Вентадур, този път с известния Каша де Мускронне, син на Нерк Ван ден Гринстрат (от Флап) и шампион на Франция в категорията ринг през 1972 г. От този съюз ще се родят Уник, единствено мъжко куче, Ута, Урани и Улла дьо Мускронне. Уник ще излезе във финала в категорията ринг, а сестрите му ще са родоначалнички на развъдници дьо ла Фонтен, притежаван от М. Казанова, дьо ла Ноайери собственост на Андре Ноел и де Домен де Камелеон собственност на Мишел Бейер. Това еднокръвно кръстосване на потомството на Флап може вероятно да разкрие тайната как след смесване на различни екстериорни черти цялата популация на френските спортни кучета е успяла да развие характерните им черти, като е запазила отговарящата на породата морфология .
 
 Къде да обучим кучето?


Мас дьо Лаванд: 30 години успех
 
 
          През 1964 г. започва епопеята на най-прочутия от всички френски развъдници - Мас дьо Лаванд. Израснала в обкръжението на породистите Малиноа, Бернадет Ориан, още момиче по това време вижда на Селскостопанска изложба във Версал истинска чистокръвна Малиноа. Тя се влюбва окончателно в тази порода и купува отчасти по вкуса си, отчасти от съображенията за сигурност, женско кученце наречено Ласси дьо Вал ДОрж. Важен принцип, който после се превръща в политика на развъдника - сестрата на Ласси, призната с къс черен косъм, Лоар дьо Вал ДОрж, четиримесечна дяволица, в крайна сметка е продадена защото… имаше големи уши и труден характер. По това време така се правеше, разказва мадам Ориан, мислехме, че доброто куче трябва да е недоверчиво и да е потенциално агресивно. На времето нямахме никакво понятие за психологията на кучето – знания, с които разполагаме в днешно време. Тя тренира кучетата си в клуб ДАргентой (проявява голям интерес към дресирането и характера на овчарките), а после кръстосва Ласси с Мидас дьо Бонмосс - друг водещ развъдник във Белгия, както и развъдника ЛАсса. Опит, който се оказал много успешен, защото след кръстосването се ражда Нелко дьо Мас де Лаванд, бъдещия шампион на Франция в категория ринг с водач Даниел Аест (добър резултат за развъдника с репутация "отглеждане на красавци", а и нещо повече - мосьо Аест ще повтори това постижение след известно време с новия "Мас дьо Лаванд"- Ури). След това, като кръстосва белгийски и френски овчарки мадемоазел Ориант ще има многобройни шампиони. През 1994 г. Мас дьо Лаванд празнуваше своите 30 години, но и днес продължава да бъде най-престижния афикс в отглеждане на породата.
    
Края на 60-те год.: ликуващата Малиноа
 
В края на 60-те год. започват да се различават две явни групи работни и екстериорни кучета. Това, от една страна се дължи на тясна специализация и в двете групи, а от друга страна на многобройни неуспешни опити да се намери компромисно решение между спортни и "красиви" кучета. Характера и физическите им характеристики са толкова различни, че желанието да се направи една единна порода изглежда нереално. Още повече, че от 1968 г. спортните Малиноа нахлуват във Франция - тенденция, която се е запазила и днес.
През тази година Муло, небезизвестната овчарка на Леон Дестийе и Нелко дьо Мас де Лаванд заемат ІІ и ІІІ места в «Шампионата на Франция» в категорията ринг, шампион през тази година е Грюнендел Морган дьо Парк де Лаи, за който разказвахме преди. Следващата година Нелко става шампион, Морган на 2 място, на 3-о Мистрал - друго куче Малиноа. Три години по-късно и трите места са спечели от Малиноа - Каша де Мускронне, Нелко дьо Мас де Лаванд и Сандор дьо Мускранне; на 5-о място Рак дьо Мускронне (ще отбележим присътствие на многобройни представители на афикса Леон Дестийе по това време). През 1974 г. печели Сандор, Малиноа заемат 4,6,7,8 места. През 1974 г. Сандор дьо Мускронне, Урго, Цар дьо Вентадур и Вико де Боскай заемат 3,4,5 и 7 места. Следващата година победата е на Урф дьо Мас де Лаванд, шампион на Франция, Урго, Вико де Боскай и Цар де Вентадур 3, 4, 5 места. През 1976 г. шампион, вице-шампион и 3 място заемат Жонни дьо конт де Рибопиер, Вико де Боскай и Видок де Боскай. 1977 : 2, 3 и 6 места са за Жюнкер дьо ла Фонтен де Буи, Ксжелаба и Вас де Фобур де Пост. Двойна победа през 1978г. на Лудик де Пиер де Мулен и Видок де Боскай, следвани от прочутата Ксжелаба на 4 место. Този великолепен списък на награди предобива още по-голяма стойност, след като съзтезанията се провеждат с участието на всички породи и, че през 1970 г. във Франция се раждат само 181 Малиноа! Още повече,- през следващите 10 години се раждат само 579 Малиноа и 16514 Немски овчарки! Мисля, че тези цифри не се нуждаят от повече коментар…
Също така ще отбележим, че през този период таланта на Малиноа блести и в шампионата на Франция в категория спортни кучета в състезания на открито, дисциплина, в която безспорно доминираха Немски овчарки. Нелко дьо Мас де Лаванд показва не само превъзходни резултати в категорията ринг, но и печели първа титла в състезанието на открито през 1971 г., а през 1973г. става вице-шампион. Цар де Вентадур, многократен шампион в категорията ринг, печели 2 награда в състезанието на открито през1975, 3-та през1976 и първа през 1977 г. През 1978 Ксжелаба, Цар де Вентадур и Видок де Боскай заемат 2, 3, и 4 места! Същата година се раждат само 605 Малиноа и 16150 Немски овчарки… Нашествието на Малиноа започва и никой няма да може да го спре. Между 1976 и 1984 г. броят на родените Малиноа нараства до 108%. През 1985 г. (Даниел Дебондиве печели 5-тата си титла в шампионата на Франция в категорията ринг заедно с Малиноа, въпреки, че през 1980 г.става шампион на Франция заедно с Немска овчарка), Централната организация на кучетата регистрира 1378 родени Малиноа и само 902 кученца Грюнендал (през 1970 г. съотношението е 674 Грюнендел и 181 Малиноа). През 1993 г. се раждат не по-малко от  2274 Малиноа и 842 Грюнендел. Тенденцията напълно се променя като в групата на белгийските овчарки, където Малиноа вече е лидер, така и в състезанията, където тя непрекъснато печели пьрви награди и доминира останалите породи ( през 1996 г.до финала в категорята ринг стига само една Немска овчарка, останалите са Белгийски).

Статии в Брой 157

Малиноа Работни качества и проблеми при ротвайлера Норфолски териер Школа за обучение на кучета и техните стопани NVBK RING FINAL 2019 NVBK RING FINAL 2019-2

Средноазиатска овчарка

Бойни породи кучета

Академия за кучета К-9

Хотел за кучета К-9

GlobalringSport

Пейнтбол-Благоевград

Магазин

CHAMP храна за професионалисти