Център за обучение на кучета К-9

Dr.John-храна за кучета

Белгийска овчарка

Зооборса Веган-онлайн магазин

Кане Корсо

Лабрадор-ретривър

Немската овчарка

Алабай-средноазиатската легенда

 

Тази порода е толкова древна,колкото е стар света.Азиатеца е порода с хилядолетна история.

В епохата на края на бронзовия и началото на железния век човечеството преживява дълбоки социални изменения,започва образуването и зараждането на робовладелския слой,преселение на народи от едно място на друго.Започналите военни действия,създаването на укрепени градове,нуждата от охрана на заселниците се отразява и върху използването на верния приятел на човека-кучето,който го съпътства от каменната ера.

Център за обучение на кучета К-9

Нуждата от кучета-бойци и кучета за охрана води до подбор на екземпляри с физическа сила и злобност от кучетата преследвачи и пъстирскте кучета.Този подбор довел до създаването на кучета,предназначени не само за преследване на зверовете и съпровождане на стадата,но и за кучета-бойци за военни действия,охрана на човека,неговите домове и имоти.Тези кучета са познати в кинологията като догообразни или молоси.За пръв път такова куче е описано през 1845г. от английския писател Юатт под названието Тибетски дог.Това е крупно и грубо,могъщо куче ,отличаващо се с голяма сила,тежка и къса глава,широка муцуна,гънки на кожата на челото,влажни устни и вежди,неголеми и висящи уши ,груба гъста дълга козина. Цветът е черен,черен с бели гърди илапи,черен с подпал.Далечните предци на Тибетския дог и други породи обитаващи Азия са едрите вълкоподобни кучета от типа Canis Inostranzewi и Canis Putiatini.Най-ранното споменаване на Тибетския дог е около 1121 г. до новата ера,когато един представител на породата дресиран за откриване на хора,бил подарен на Китайския император.

Dr.John-храна за кучета

От първоначалното разпространение на Тибет и по склоновете на Хималаите тези кучета били разпространени в Монглия,Месопотамия,Средна Азия.Попадайки в новите райони и смесвайки се с местното поголовие,Тибетските догове загубили дългата си козина и окраската им станала разнообразна. Но съхранили основните си черти-едър ръст и грубо телосложение,масивна глава с широка,но недълга муцуна.Паметниците на древното асирийско изкуство ни представят вида на древните догообразни.Потомък на древните догообраз ни кучета в частност на Тибетския дог се явява Средноазиатската овчарка или както в миналото са я наричали - Туркестанска или Туркменска овчарка. Средноазиатската овчарка е една от най-древните породи , съхранила се в най-първичния си вид.Кости на тези кучета и теракотна статуетка изобразяващи такова куче , са намерени при разкопките на Атън-тепе в южна Туркмения,датиращи 2000 години до Н.Е.От статуетката се вижда , че още в тези древни времена е съществувал обичай за купиране на опашката и ушите.Естествения ареал на обитаване на Средноазиатската овчарка е много широк - Централна Азия,включваща в себе си бившите съветски части на Средна Азия, Източен Туркестан,Афганистан , Източен Иран , Пакистан , Средна Индия.

HARITAGE уникална храна от Великобритания с печата на английската кралица! 0899 87 57 88 поръчай безплатна доставка! Тройна защита на ставите, висока усвояемост над 86%!


Доказано е , че най-доброто поголовие с най-чисти и еднородни типове е концентрирано в Туркменистан.В усъвършенстването на породата , народите на Средна Азия са внесли голям принос като водеща роля има туркменския народ.Туркмените наричат своите кучета Алабай.Местното неселение пт другите части на Средна Азия нарича тези кучета Вълкодави или Овчарски кучета.В своя труд от 1947 г. експерт-кинологът Мазовер още веднъж подчертава произхода на Средноазиатската овчарка от Тибетския дог. "

Пейнтбол-Благоевград

Средноазиатската овчарка много добре е съхранила характерната за тибетските кучета широка в основата и края си муцуна,която в резултат на култивираното развъждане се е преобразила в свойствената муцуна,типична за Мастифите,Булдозите и Боксерите.Тежките и влажни устни,покриващи със страните си долната челюст,са също типична особеност на тези кучета.Значителен процент на Средноазиатскаите овчарки имат характерните пак за Тибетския дог и неговите потомци гънки на кожата на главата и увиснали клепачи.Черния цват,основен за древните догове е доста разпространен за Средноазиатската овчарка.След Монголската овчарка тя се явява най-близко до изходните форми на Тибетския дог."Както бе подчертано , най-типичните представители на Средноазиатската овчарка са срещат в Ту ркменистан.Но изследванията на редица учени-кинолози,проведените изложби конференции показват ,че в различните части на Туркмения са рапространени различни типове Средноазиатскати овчарки,които не се отличават съществено от общия тип напородата,най-точно описан от Мазовер.В Казахстан се срещат кучета с пропорционално телосложение,масивни,с аеродинамична форма на главата ,с плавен преход от челото към муцуната.В ройона на Кушадъс кучетата са със здрави кости,по-компактни и с къси глави.В ройона на Геок-тепе главите на кучетата са с резки преходи и линии.В района на Нахур кучетата се отличават с голям ръст.Като женските кучета съзряват полово след година година и половина.В района на Чаршанк на границата с Узбекистан,кучетата са сухи и висококраки.Като преобладаваща окраска е черно-петнистата и тигровата.В района на Чурджунск кучетата са еднотипни но създават впечатление за израждане на поголовието поради намаляване на ръста и изкривяване на предрамото.

Английско качество на 140 години история! Поръчай сега-0899 87 57 88!

През 1958 започва цел енасочена племенна работа със Среноазиатската овчарка в Ленинградските совнархози.Кучетата са доставени предимно от Туркмения и Таджикистан.За пръв път кучета от породата са представени на световното изложение в Будапеща шрез 1971 г. Средноазиатската овчарка - Карагъоз доставено от Туркмения собственост на Л.Башков,получава оценка "Отличен".След Ленинград породата започва да се отглежда и в Москва.Постепенно се разпространява из всички републики на бившия Съветски съюз.В началото на 80-те години Средноазиатската овчарка започва да се среща в Европейските страни между които и нашата страна.






Породата средноазиатска овчарка носи име ,което не и подхожда напълно. Какво е това Средна Азия?

Това е огромна територия по-голяма от Европа,това е конгломерат от народи с различна история,култура и религия. Това са вечни снегове и ледници на върховете,степи,пустини и полупустинни райони. Средноазиатската овчарка е широко разпространена по континента-тях можеш да ги срещнеш от източния бряг на Каспийско море до северо-западните райони на Индия и Китай.

 

Овчарките на Средна Азия принадлежат към много древен тип домашни кучета.

В северо-западните щати на Индия и Пакистан се срещали като тежки така и леки овчарки,предимно късокосмести,често петнисти или тигрови. На северо-запад в Китай почти няма кучета защото след революцията те били избити.

Афганистанските кучета почти не се отличават от тези в бившите републики на СССР ,но там има разновидност която е известна като „арийски молос“ въведен изключително за борби с кучета.Характерно за "арийския молос" е че е имал невероятна техника на боя.Имал е техника ,която не се среща сред кучетата по света.Той е изкормвал кучетата буквално за секунди.Основната цел на тази разновидност е бил стомахът.

 

Кучетата в Иран и Ирак са обикновено сухи,високи с дълги крайници,приличащи на турските карабаши и кангали.Те са имали техника за захапване за врата.Много често са държали и преден крайник.

 

В Русия туркменските и киргизките овчарки винаги били редки и малко известни въпреки,че опитите за използването им за служебни цели се провеждали и до революцията.

През 20-те години киргизките и туркменските овчарки развъждали някои питомници в Русия,където ги използвали като стражеви и за разузнаване.

 

В Узбекистан,Казахстан,Бурятия и Тува са се развили много специфични типове овчарско-стражеви кучета. Бурятските и тувинските кучета са в родство с овчарките от Монголия,завършвайки кръга на кръвното родство на азиатските овчарки.

 

Общ вид:
Средноазиатска овчарка - куче с хармонично телосложение, едър ръст, умерено разтегнат формат.
Тип телосложение - груб, с добре развита, обемна, без да е релефна мускулатура, способстващ малка уязвимост на кучетата при схватка с хищници. Половият диморфизъм е изразен, мъжките са по-масивни и мъжествени от женските.Мъжките са обикновенно два пъти по-големи от женските.
Окончателното формиране настъпва към 3 годишан възраст.

 

 

Това е порода ,която е хранена много оскъдно и е развила способности за икономия на енергията.Това е единствената порода,която в изправено състояние не изразходва никаква енергия.Азиатеца има способността да се отпуска, да просяда и да запазва енергията си за ситуация,която би възникнала в следващ момент.

Съвременните азиатци обаче не са с тази чиста кръв и някои от тях са кръстосвани с други породи кучета.

 

Размер:

височина мин:65см за мъжки и мин:60дсм за женски

Обикновено един добре развит мъжкар е около 80 см висок и тежи от 55 до 80 килограма

Дължината на предните крайници до лактите представлява 50-52% от височината в холката. Предпочита се по-едър ръст при пропорционално телосложение.

Поведение:
Уверено, уравновесено-спокойно, гордо и независимо. Характерно недоверчиво, никога недружелюбно към стопанина си. Много смело куче, притежаващо висока работоспособност, издръжливост, вроден инстинкт за охрана на своите територия и стопанин. Характерно безстрашно в битките с големи хищници.

 

Глава:

Масивна, пропорционална на общото телосложение, дълбока в черепната област, по форма при поглед отгоре се приближава до правоъгълник.
Черепна област:
Плоско чело, черепната област е плоска, дълга, при поглед отгоре има форма на парвоъгълник. Задтилният издатък е добре развит, но малко забележим заради силно развититата, обемна мускулатура. Надочните дъги са развити.
Стоп: Прехода от челото към муцуната (стопа) е плавен, умерено изразен, но заради развитите надочни дъги създава впечатление на по-рязък.

Публикувано във факти.бг:

От дълбока древност котките са смятани за мистични създания, които имат връзка с тайнствени и необясними сили. Почитани като богове в Древен Египет, гонени и избивани през средновековието в Европа (особено черните), като пратеници на дявола и ключът към магическите сили на вещиците, които инквизицията преследвала и горяла на клада.

 

Независимо от вярванията обаче, котките винаги са били свързвани с отвъдното, със задгробния живот, с мъртвите. И като че ли хорските суеверия за това придобиват напълно реални очертания, поне в тази история, идваща от отдалечено и откъснато от света селце в Колумбия.

 

В изолираното селище Санта Крус де Момпос, вдъхновило един от романите на Габриел Гарсия Маркес, едно семейство е обвинено за връзки с дявола, защото десетки котки охраняват гробовете на техните близки.
Според местните, семейството е подписало договор с дявола, пише вестник El Universal.

 

С увеличаващия се брой на котлите, растял и броят на слуховете и историите, които разказвали за предполагаемо "магьосничество", "сделки с дявола" и нечисти сили.

Публикувано във факти.бг:

От дълбока древност котките са смятани за мистични създания, които имат връзка с тайнствени и необясними сили. Почитани като богове в Древен Египет, гонени и избивани през средновековието в Европа (особено черните), като пратеници на дявола и ключът към магическите сили на вещиците, които инквизицията преследвала и горяла на клада.

 

Независимо от вярванията обаче, котките винаги са били свързвани с отвъдното, със задгробния живот, с мъртвите. И като че ли хорските суеверия за това придобиват напълно реални очертания, поне в тази история, идваща от отдалечено и откъснато от света селце в Колумбия.

 

В изолираното селище Санта Крус де Момпос, вдъхновило един от романите на Габриел Гарсия Маркес, едно семейство е обвинено за връзки с дявола, защото десетки котки охраняват гробовете на техните близки.
Според местните, семейството е подписало договор с дявола, пише вестник El Universal.

 

С увеличаващия се брой на котлите, растял и броят на слуховете и историите, които разказвали за предполагаемо "магьосничество", "сделки с дявола" и нечисти сили.

Британски учени доказаха, че стопаните на кучета обичат повече домашните си любимци, отколкото човека, съобщава "Метро".

Резултатите идват от тестове, извършени с доброволци.

В изпитанията били включени 240 студенти с домашни любимци, на които им представили фалшиви изрезки от вестници, съобщаващи за нападение с бухалка над човек и над куче, като и при двете новини жертвите са оставени със счупен крак и множество наранявания.

В различните статии били сменяни жертвите - бебе на една година, 30-годишен човек, паленце и 6-годишно куче. От отговорите проличало, че участниците в експеримента най-много са разтревожени за съдбата на палето. Едва след това те се трогвали от случилото се с бебето и възрастното куче. 30-годишният човек будел най-малко съчувствие.

Експертите отчитат, че все пак съдбата на бебето предизвикала повече съчувствие в собствениците на домашни любимци от това на възрастното куче. Съдбата на малкото куче обаче за тях се оказала най-важна.

За подкрепа на твърденията си учените извършили и друг експеримент. В изследването се искало от участници да дарят по 5 лири за да спасят някой си Харисън. Когато дарителите си давали сметка, че Харисън е име на куче, то получавало повече пари от Харисън, представен като човек.

Прочети още на: https://www.dnes.bg/mish-mash/2017/11/02/dokazano-horata-s-kucheta-gi-obichat-poveche-otkolkoto-sebepodobnite.358084

Статии в Брой 139

Успех за България в спорта с кучета Нов зоомагазин отваря врати в Благоевград Алабай-средноазиатската легенда Кане корсо и неговия характер Перфектната храна за вашият любимец! Тарантулата Какаду Хранене на конете Змиите

Пит-Бул териер

Ротвайлер

Средноазиатска овчарка

Бойни породи кучета

Академия за кучета К-9

Хотел за кучета К-9

GlobalringSport

Пейнтбол-Благоевград